Apr 21, 2021, 8:12 AM

Котка до вратата

718 0 0

Вторачени сме двете

във една посока.

Тя с почуда,

че прекрачвам нейното владение.

Настръхва и облъчва

от главата до петите ми презрение.

Не съм си у дома, нито пък тя,

владетелка на моето търпение.

Изчаква - да я пропъдя

или загърбя, вратата да захлопна

преди да се предам на изкушение.

На прага ми стои, все пак -

играе си с храна от жива плът.

в двубой неравен. Ще сложа точка,

край - ще тропна нервно с крак

в миманса кръвожаден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...