21.04.2021 г., 8:12 ч.

Котка до вратата 

  Поезия » Философска
382 0 0

Вторачени сме двете

във една посока.

Тя с почуда,

че прекрачвам нейното владение.

Настръхва и облъчва

от главата до петите ми презрение.

Не съм си у дома, нито пък тя,

владетелка на моето търпение.

Изчаква - да я пропъдя

или загърбя, вратата да захлопна

преди да се предам на изкушение.

На прага ми стои, все пак -

играе си с храна от жива плът.

в двубой неравен. Ще сложа точка,

край - ще тропна нервно с крак

в миманса кръвожаден.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??