Котка в планината
Ти -
долу в ниското
по склона;
гол,
сред избуялата зеленина
на двора
до кладенеца
при цветята -
береш малините
и разговаряш
с увехналите
в жегата
лютичета
и клюмнал джоджан.
А толкова е диво
и откъснато
от хората,
че само котката,
качила се
кой знае как
по тези стръмни склонове,
учтиво
наблюдава
как слънцето
играе
в сенките
по кожата
на раменете ти
и спира
върху хълбоците ти.
Дали
ако опитам
капчиците пот
по улея на
тялото
към кръста ти,
ще вкуся
онзи аромат
на зрели ягоди,
с които
ме докоснаха
червените ти пръсти?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
