Ковачът в църквата
На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.
Ангел в небето лети, не се бои от височината.
Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,
свири нейде цигулка по мотив от три ноти...
В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове...
Няма даже и хора... За кого ли възкръсна?!
Наоколо ми - икони... "Страдащите за нази"...
Колко скучен е попът... Със заучени фрази...
Нямаш нищо против за пари да те разпнат.
Висят вече милиони... За залъче нафора...
Някой вино е пил... От "кръвта Му", нали?!
Друг предаде Душата... и сега ме боли...
Някой знае Защо най-първо бе Словото!
Друг във Храма кове за Вярата ми окови...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
