Ковачът в църквата

27 нояб. 2014 г., 19:33

Поэзия » Философская

363 0 3

На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.

Ангел в небето лети, не се бои от височината.

Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,

свири нейде цигулка по мотив от три ноти...

В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове...

Няма даже и хора... За кого ли възкръсна?!

Наоколо ми - икони... "Страдащите за нази"...

Колко скучен е попът... Със заучени фрази...

Нямаш нищо против за пари да те разпнат.

Висят вече милиони... За залъче нафора...

Някой вино е пил... От "кръвта Му", нали?!

Друг предаде Душата... и сега ме боли...

Някой знае Защо най-първо бе Словото!

Друг във Храма кове за Вярата ми окови...