27 nov 2014, 19:33

Ковачът в църквата

614 0 3

На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.

Ангел в небето лети, не се бои от височината.

Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,

свири нейде цигулка по мотив от три ноти...

 

В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове...

Няма даже и хора... За кого ли възкръсна?!

Наоколо ми - икони... "Страдащите за нази"...

Колко скучен е попът... Със заучени фрази...

 

Нямаш нищо против за пари да те разпнат.

Висят вече милиони... За залъче нафора...

Някой вино е пил... От "кръвта Му", нали?!

Друг предаде Душата... и сега ме боли...

 

Някой знае Защо най-първо бе Словото!

Друг във Храма кове за Вярата ми окови...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....