19 февр. 2014 г., 11:02

Ковчегът е празен

553 0 0

Кошмар безпощаден, съня ми отрови,

бягах от някого през изсъхнали тръни,

дъхът ми улавяше мисли сурови,

а тръните раздираха жадно плътта ми.

 

Нещо забравено в мрака ехтеше,

усещах копнежа по-близо и пак,

някой заровен отдавна не спеше

дебнещо миналото, подаде ми знак.

 

Предадена паднах, извърнах глава,

една грозна сянка, изсмя се в нощта:

„Аз я погребах. Какво е това?”-

И върна ми спомена, щом сграбчи ме за ръка.

 

Събудих сe в пот. Въпросът бе важен,

изтичах, разрових пръстта с вик ужасен,

отворих ковчега, а той беше празен:

- Как всичко възкръсна във мен?

                                    /3.04.2013; 4.00ч./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...