19 feb 2014, 11:02

Ковчегът е празен 

  Poesía » Otra
441 0 0
Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше,
усещах копнежа по-близо и пак,
някой заровен отдавна не спеше
дебнещо миналото, подаде ми знак.
Предадена паднах, извърнах глава,
една грозна сянка, изсмя се в нощта:
„Аз я погребах. Какво е това?”-
И върна ми спомена, щом сграбчи ме за ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??