19.02.2014 г., 11:02

Ковчегът е празен

552 0 0

Кошмар безпощаден, съня ми отрови,

бягах от някого през изсъхнали тръни,

дъхът ми улавяше мисли сурови,

а тръните раздираха жадно плътта ми.

 

Нещо забравено в мрака ехтеше,

усещах копнежа по-близо и пак,

някой заровен отдавна не спеше

дебнещо миналото, подаде ми знак.

 

Предадена паднах, извърнах глава,

една грозна сянка, изсмя се в нощта:

„Аз я погребах. Какво е това?”-

И върна ми спомена, щом сграбчи ме за ръка.

 

Събудих сe в пот. Въпросът бе важен,

изтичах, разрових пръстта с вик ужасен,

отворих ковчега, а той беше празен:

- Как всичко възкръсна във мен?

                                    /3.04.2013; 4.00ч./

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...