12 нояб. 2025 г., 07:43

Кой

159 2 4

По калдъръмената улица,

наречена живот! Раздавах мечти,

вярвах в любови... сълзи.

Не съществуват Еднорози.

 

Погубени радости... недоносени,

мисли, тъгата прикриват.

Кой кара злото да триумфира...

а любовта в мъки да умира.

 

Гадатели, ваятели, фалш и поквара.

Земята гние и с болка страда.

Кой роди, Бога ми, питам!?

Тези, който лесно убиват ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Дейна,хубава и усмихната вечер ти желая!!!🌷🌷🌷
  • През какво ли не преминава човек в живота -тъга, любов, мъка, радост, разочарования... Това, което за себе си съм научила - никога да не се предавам, колкото и да ми е трудно.
    Хубав стих!
  • Благодаря,Доре че намина и постави стиха ми в любими!🌹

    Младене,Приятелю сърдечно ,Благодаря за силната ти подкрепа към моята скромна поезия!Радвам се че мога да те нарека ,Приятел!!!

    До нови на всички прочели стиха ми!!!
  • "По калдъръмената улица,
    наречена живот!"

    Много хубаво сравнение. Между ръбчетата на калдъръмените камъни понякога никнат късчета трева или дори малки цветенца - нашите крехки и лесни за погубване мечти и надежди...

    "Кой кара злото да триумфира...
    а любовта в мъки да умира."

    Отличен въпрос. Иисус ни дава прост отговор - "Велзевул /Сатаната/ е господарят на този свят. Нашият свят не е Божият. Но много лесно приемаме мечтаното за действително.

    Поздравление, Приятелю - отново тревожно биеш камбаната в душите ни!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...