12 nov 2025, 7:43

Кой

  Poesía
161 2 4

По калдъръмената улица,

наречена живот! Раздавах мечти,

вярвах в любови... сълзи.

Не съществуват Еднорози.

 

Погубени радости... недоносени,

мисли, тъгата прикриват.

Кой кара злото да триумфира...

а любовта в мъки да умира.

 

Гадатели, ваятели, фалш и поквара.

Земята гние и с болка страда.

Кой роди, Бога ми, питам!?

Тези, който лесно убиват ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Дейна,хубава и усмихната вечер ти желая!!!🌷🌷🌷
  • През какво ли не преминава човек в живота -тъга, любов, мъка, радост, разочарования... Това, което за себе си съм научила - никога да не се предавам, колкото и да ми е трудно.
    Хубав стих!
  • Благодаря,Доре че намина и постави стиха ми в любими!🌹

    Младене,Приятелю сърдечно ,Благодаря за силната ти подкрепа към моята скромна поезия!Радвам се че мога да те нарека ,Приятел!!!

    До нови на всички прочели стиха ми!!!
  • "По калдъръмената улица,
    наречена живот!"

    Много хубаво сравнение. Между ръбчетата на калдъръмените камъни понякога никнат късчета трева или дори малки цветенца - нашите крехки и лесни за погубване мечти и надежди...

    "Кой кара злото да триумфира...
    а любовта в мъки да умира."

    Отличен въпрос. Иисус ни дава прост отговор - "Велзевул /Сатаната/ е господарят на този свят. Нашият свят не е Божият. Но много лесно приемаме мечтаното за действително.

    Поздравление, Приятелю - отново тревожно биеш камбаната в душите ни!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...