9 мар. 2022 г., 06:34

Крадци на души

1.1K 0 0

                            Къде е пламъкът любовен? 
                          Къде е смисълът вековен? 

 

Случва се
 да изрича е думи, 
от които боли. 
Все по-рядко
шептим такива, 
от които се влюбваме. 

Често мислим:
Имам всичко на света, 
но защо не съм щастлив? 
Нима всичко е да си влюбен
и "обичам те" 
сърцето да крещи. 

 

Защо любовта 
ни кара 
да бъдем други. 
Крием се, 
лъжем се, 
искаме и се мразим. 

Понякога вярваме - 
всичко е предопределено, 
а друг път - 
щом чувстваш съдбата, 
че променяш - 
истинско е. 

 

Непрестанно рисуваме мечти. 
Ключ от съдбата вечно ни отбягва, 
Защото временнен пристан
не става мост над реката. 

Но винаги боли, 
страдам от това, 
че знаем - 
щастливи можем да сме, 
но самите ние не си го позволяваме. 

Нима непознатите очи

могат да откраднат 
нашите души?! 


Пази се от демони, лъжовно красиви. 
Те галят, сграбчват, изстискват 
и захвърлят. 

А дали вече

знаем да обичаме, 
може ли да бъдем обичани, 

когато самите ние не желаем да обичаме?! 

И има ли вече 
чисти души 
такива с тези сродните светове 
или хаосът, безсмислието, грехът
в коравосърдечна черупка ни затварят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Tebasile Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...