25 дек. 2009 г., 11:15

Крадец

916 0 1

Още помня онзи ден,

когато бяхме двамата със теб,

когато разтрепери всичко в мен.

Помня думите ти,

а когато затворя очи,

виждам погледа, с който ме гледаше...

Чувствата са нещо,

което трудно може да се опише

и трудно някой може да ги разбере...

Помня още как не исках да си тръгваш,

исках да останеш с мен.

Да ме целуваш,

да ме галиш с ръце,

там, на улицата,

където открадна сърцето ми,

съня ми и се настани в мислите ми!!!

 

Посветено на един скъп човек :):):)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...