25.12.2009 г., 11:15

Крадец

911 0 1

Още помня онзи ден,

когато бяхме двамата със теб,

когато разтрепери всичко в мен.

Помня думите ти,

а когато затворя очи,

виждам погледа, с който ме гледаше...

Чувствата са нещо,

което трудно може да се опише

и трудно някой може да ги разбере...

Помня още как не исках да си тръгваш,

исках да останеш с мен.

Да ме целуваш,

да ме галиш с ръце,

там, на улицата,

където открадна сърцето ми,

съня ми и се настани в мислите ми!!!

 

Посветено на един скъп човек :):):)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...