21 июл. 2019 г., 03:41

Крадецът на души

Поэзия

1.3K 3 4

Душата ми откраднал я е някой.
Сега я търся, но не я намирам.
Единствено във тебе аз съзирам
последния ѝ оцелял остатък.

О, моля те, върни ми тоз остатък -
сама съм и се изморих да диря.
О, демоне, върни ми ти душата!
Върни я, искам аз дълбоко да я скрия.

Далеч от бляскави хартийки и монети,
от златни кюлчета, диамантени блокóве.
Върни ми я, ще я заключа вдън подземие,
а ключа ще пъхна в своите окови!

2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Крадците не заслужават. Така е. А да ти откраднат душата е най-лошото. Благодаря за прочита и отзива, Петя! Поздрав:
https://youtu.be/bI-7ahDAF-c

2021-11-18T08:38:32+02:00
Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Благодаря, Пепи!

2019-07-28T20:51:12+03:00
Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Благодаря за хубавия коментар, Младен! Да, в случая крадецът на души е обладан от рогатия и затова краде невинните души, опустошавайки ги почти до цялост. Е, надеждата е в оцелелият остатък, за щастие.
Благодаря и на теб, Мариана. Желая ви прекрасен ден!🌷

2019-07-21T12:18:20+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Въпреки, че е написано като лична изповед, в това стихотворение съзирам обобщение. Защото всички знаем кой е демонът - крадец на човешки души /или на Кого служи/. От един свой остатък душата може да възкръсне в своята сияйна цялост. Но финалът тук е голяма находка и силно ме впечатли! Чудесен стих!

2019-07-21T10:20:01+03:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0