21 jul 2019, 3:41

Крадецът на души

  Poesía
1.3K 3 4

 

Душата ми откраднал я е някой.
Сега я търся, но не я намирам.
Единствено във тебе аз съзирам
последния ѝ оцелял остатък.

 

О, моля те, върни ми тоз остатък - 
сама съм и се изморих да диря.
О, демоне, върни ми ти душата!
Върни я, искам аз дълбоко да я скрия.

 

Далеч от бляскави хартийки и монети,
от златни кюлчета, диамантени блокóве.
Върни ми я, ще я заключа вдън подземие,
а ключа ще пъхна в своите окови!

 

2003

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РоузМадърColdRevenge Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Крадците не заслужават. Така е. А да ти откраднат душата е най-лошото. Благодаря за прочита и отзива, Петя! Поздрав:
    https://youtu.be/bI-7ahDAF-c
  • Благодаря, Пепи!
  • Благодаря за хубавия коментар, Младен! Да, в случая крадецът на души е обладан от рогатия и затова краде невинните души, опустошавайки ги почти до цялост. Е, надеждата е в оцелелият остатък, за щастие.
    Благодаря и на теб, Мариана. Желая ви прекрасен ден!🌷
  • Въпреки, че е написано като лична изповед, в това стихотворение съзирам обобщение. Защото всички знаем кой е демонът - крадец на човешки души /или на Кого служи/. От един свой остатък душата може да възкръсне в своята сияйна цялост. Но финалът тук е голяма находка и силно ме впечатли! Чудесен стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...