Tangerine (Хел)
135 1651
21 jul 2019, 3:41

Крадецът на души 

  Poesía
1058 3 6

 

Душата ми откраднал я е някой.
Сега я търся, но не я намирам.
Единствено във тебе аз съзирам
последния ѝ оцелял остатък.

 

О, моля те, върни ми тоз остатък - 
сама съм и се изморих да диря.
О, демоне, върни ми ти душата!
Върни я, искам аз дълбоко да я скрия.

 

Далеч от бляскави хартийки и монети,
от златни кюлчета, диамантени блокóве.
Върни ми я, ще я заключа вдън подземие,
а ключа ще пъхна в своите окови!

 

2003

 

© Хел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 🤘
  • Крадците не заслужават. Така е. А да ти откраднат душата е най-лошото. Благодаря за прочита и отзива, Петя! Поздрав:
    https://youtu.be/bI-7ahDAF-c
  • Душата е безценна и трябва да я пазим. Не всеки заслужава да я притежава. Хареса ми.
  • Благодаря, Пепи!
  • Благодаря за хубавия коментар, Младен! Да, в случая крадецът на души е обладан от рогатия и затова краде невинните души, опустошавайки ги почти до цялост. Е, надеждата е в оцелелият остатък, за щастие.
    Благодаря и на теб, Мариана. Желая ви прекрасен ден!🌷
  • Въпреки, че е написано като лична изповед, в това стихотворение съзирам обобщение. Защото всички знаем кой е демонът - крадец на човешки души /или на Кого служи/. От един свой остатък душата може да възкръсне в своята сияйна цялост. Но финалът тук е голяма находка и силно ме впечатли! Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??