25 авг. 2010 г., 21:51

Крадецът на Мечти

1.6K 0 27

 

 

 

 

 

 

                              К  Р  А  Д  Е  Ц  Ъ  Т     Н А     М  Е  Ч  Т  И

 

       _____________________________________________

 

 

 

 

 

 

                              Той беше сляп, глух, еднорък...

 

                              Крадеше си Мечти.

 

 

 

 

                              От едного открадна си очи.

 

                              От друг - сподоби се със слух.

 

                              От трети... Грабна си ръка една.

 

 

 

 

                              Само не успя. Да си открадне Мечта.

 

                              Този Крадец на Мечти.

 

 

 

 

                               Тъй, както си вървеше сред тълпата.

 

                               Виждащ. Чуващ. Способен вече да прегръща...

 

 

 

 

 

 

                               Друг някой открадна му Душата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мариники!
    Трогнат съм от думите ти.
    Бъди поздравена и ти.
  • не се крадат мечти...
    който го прави, губи душата си...
    точно в сърцето, Виктор...сърдечен поздрав.
  • Благодаря ти, Валя!
    Надявам се, че знам...
    Виж коментара, който оставих за последната ти прекрасна творба -
    там е изписан отговорът.
    Здравей !!!
  • Кой ли открадна душата на крадеца???
    И дали ще я намери отново???
    Въпроси на които търсим отговора!!!
    Но ти знаеш - нали?
    Поздрави и от мен!!!
  • Марианка, Любо, Александър - пощадете ме, бе...
    То бива, бива, ама вашето е вече...
    Интересно, защо ли пък и аз се правя, че не ми е драго от думите ви?!
    Благодаря ви много. Ама много, много!


    Здравейте !!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...