25 авг. 2010 г., 21:51

Крадецът на Мечти

1.6K 0 27

 

 

 

 

 

 

                              К  Р  А  Д  Е  Ц  Ъ  Т     Н А     М  Е  Ч  Т  И

 

       _____________________________________________

 

 

 

 

 

 

                              Той беше сляп, глух, еднорък...

 

                              Крадеше си Мечти.

 

 

 

 

                              От едного открадна си очи.

 

                              От друг - сподоби се със слух.

 

                              От трети... Грабна си ръка една.

 

 

 

 

                              Само не успя. Да си открадне Мечта.

 

                              Този Крадец на Мечти.

 

 

 

 

                               Тъй, както си вървеше сред тълпата.

 

                               Виждащ. Чуващ. Способен вече да прегръща...

 

 

 

 

 

 

                               Друг някой открадна му Душата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мариники!
    Трогнат съм от думите ти.
    Бъди поздравена и ти.
  • не се крадат мечти...
    който го прави, губи душата си...
    точно в сърцето, Виктор...сърдечен поздрав.
  • Благодаря ти, Валя!
    Надявам се, че знам...
    Виж коментара, който оставих за последната ти прекрасна творба -
    там е изписан отговорът.
    Здравей !!!
  • Кой ли открадна душата на крадеца???
    И дали ще я намери отново???
    Въпроси на които търсим отговора!!!
    Но ти знаеш - нали?
    Поздрави и от мен!!!
  • Марианка, Любо, Александър - пощадете ме, бе...
    То бива, бива, ама вашето е вече...
    Интересно, защо ли пък и аз се правя, че не ми е драго от думите ви?!
    Благодаря ви много. Ама много, много!


    Здравейте !!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....