25.08.2010 г., 21:51

Крадецът на Мечти

1.6K 0 27

 

 

 

 

 

 

                              К  Р  А  Д  Е  Ц  Ъ  Т     Н А     М  Е  Ч  Т  И

 

       _____________________________________________

 

 

 

 

 

 

                              Той беше сляп, глух, еднорък...

 

                              Крадеше си Мечти.

 

 

 

 

                              От едного открадна си очи.

 

                              От друг - сподоби се със слух.

 

                              От трети... Грабна си ръка една.

 

 

 

 

                              Само не успя. Да си открадне Мечта.

 

                              Този Крадец на Мечти.

 

 

 

 

                               Тъй, както си вървеше сред тълпата.

 

                               Виждащ. Чуващ. Способен вече да прегръща...

 

 

 

 

 

 

                               Друг някой открадна му Душата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мариники!
    Трогнат съм от думите ти.
    Бъди поздравена и ти.
  • не се крадат мечти...
    който го прави, губи душата си...
    точно в сърцето, Виктор...сърдечен поздрав.
  • Благодаря ти, Валя!
    Надявам се, че знам...
    Виж коментара, който оставих за последната ти прекрасна творба -
    там е изписан отговорът.
    Здравей !!!
  • Кой ли открадна душата на крадеца???
    И дали ще я намери отново???
    Въпроси на които търсим отговора!!!
    Но ти знаеш - нали?
    Поздрави и от мен!!!
  • Марианка, Любо, Александър - пощадете ме, бе...
    То бива, бива, ама вашето е вече...
    Интересно, защо ли пък и аз се правя, че не ми е драго от думите ви?!
    Благодаря ви много. Ама много, много!


    Здравейте !!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...