не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла
завистта се измъкна
изпод мокри кашони
и завила във кърпа
свойто семенце тръгна
то след нея поникна
на увивно растение
се превърна притихнал
иззад ъгъла вятъра
спря да дърпа полите й
не е истина просто
как така й простихме
да отскубне насила
нещо толкова истинско
тя бе гладна и жилава
ние с теб
наивисти
© Павлина Гатева Все права защищены