не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла
завистта се измъкна
изпод мокри кашони
и завила във кърпа
свойто семенце тръгна
то след нея поникна
на увивно растение
се превърна притихнал
иззад ъгъла вятъра
спря да дърпа полите й
не е истина просто
как така й простихме
да отскубне насила
нещо толкова истинско
тя бе гладна и жилава
ние с теб
наивисти
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
