не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла
завистта се измъкна
изпод мокри кашони
и завила във кърпа
свойто семенце тръгна
то след нея поникна
на увивно растение
се превърна притихнал
иззад ъгъла вятъра
спря да дърпа полите й
не е истина просто
как така й простихме
да отскубне насила
нещо толкова истинско
тя бе гладна и жилава
ние с теб
наивисти
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
