18.07.2021 г., 20:11

Крадлата

810 4 3

не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла
завистта се измъкна
изпод мокри кашони
и завила във кърпа
свойто семенце тръгна
то след нея поникна
на увивно растение
се превърна притихнал
иззад ъгъла вятъра
спря да дърпа полите й
не е истина просто
как така й простихме
да отскубне насила
нещо толкова истинско
тя бе гладна и жилава
ние с теб

                 наивисти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...