Край
Боли,а сълзите от очите капят.
Боли и не мога да забравя какво ми причини.
Боли а чувствата се стапят,
боли от твоите безкраини лъжи...
Не казвай повече че в мен си влюбен,
не казвай че за мене мислиш.
Зная че живота днес е труден,
зная че за мен не мислиш.
Мислех си че този път се влюбих в различен.
Мислих си че те намерих.
И отново съм грешала,
по погрешните пътеки аз отново съм вървяла.
От сремежа си да не постъпя грешно,
гордостта си аз преглътнах.
от стремежа си да не объркам нещо,
колко глупаво постъпвах.
И на двама ви простих ви,
ала тя за теб не спря да мисли.
Само със каква въздишка пак за теб говори
и ден след ден рана в съцето се отвори.
Писна ми да слушам вече
как целувал си я ти онази вечер.
Как косите и си галил,
как прегръщал си я и как чувствата в нея си разпалил.
Не мога повече така,не понасям тази болка.
Остави ме! Искам всичко да отмине.
А ти при нея се върни!
Аз ще намеря някой,който да изтрие моите сълзи,
някой,който никога теб не ще замени.......
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Все права защищены
.еми писах го за моя приятел,вече бивш.Стихотворението не го бива чак толкова.малко чалгия си пада,но поне чувствата в него са истински.Писах го защото болката от това да те предаде най-добрата ти "приятелка" и момчето което обичаш не може да се опише с думи,но все пак пробвах.
