16 нояб. 2007 г., 23:09

край

715 0 5
 

Устните ти се впиват в моите,

силната ти ръка се плъзга по бедрата ми.

Страстта напира в очите ни.

СТОП! Знам, отново ще нараниш чувствата ми.

 

Тази вечер съм най-красива.

Казваш, една за теб съм била.

Сега си тук. Аз съм щастлива.

На сутринта ще тръгнеш, а болката ще е дошла.

 

Казвам - КРАЙ! Да, изрекох го вече.

Омръзна ми да съм най-най за вечерта.

Не можеш да повярваш. Гордостта ти пречи.

Взех решението. Не желая да съм сама на сутринта.

 

Бележка на автора: посветено на приятелка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...