16.11.2007 г., 23:09

край

711 0 5
 

Устните ти се впиват в моите,

силната ти ръка се плъзга по бедрата ми.

Страстта напира в очите ни.

СТОП! Знам, отново ще нараниш чувствата ми.

 

Тази вечер съм най-красива.

Казваш, една за теб съм била.

Сега си тук. Аз съм щастлива.

На сутринта ще тръгнеш, а болката ще е дошла.

 

Казвам - КРАЙ! Да, изрекох го вече.

Омръзна ми да съм най-най за вечерта.

Не можеш да повярваш. Гордостта ти пречи.

Взех решението. Не желая да съм сама на сутринта.

 

Бележка на автора: посветено на приятелка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...