Край
Като камък на сърцето
мъка жална ме поглъща,
като сълза по лицето
тъга печална в сняг ме превръща,
като тръпка по кожа мека
скръб черна ме разяжда,
като милувка тъй лека
носталгия спомените ражда.
Защото не чу моите мечти,
защото не усети моята топлина,
защото не роди моите сълзи,
защото не прегърна моята душа,
защото със студ изгони любовта,
защото с предразсъдъци всичко умъртви,
защото пред мен избра страха
и всичко сега дума една мълви:
КРАЙ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никой Нищо Все права защищены
