Като камък на сърцето
мъка жална ме поглъща,
като сълза по лицето
тъга печална в сняг ме превръща,
като тръпка по кожа мека
скръб черна ме разяжда,
като милувка тъй лека
носталгия спомените ражда.
Защото не чу моите мечти,
защото не усети моята топлина,
защото не роди моите сълзи,
защото не прегърна моята душа,
защото със студ изгони любовта,
защото с предразсъдъци всичко умъртви,
защото пред мен избра страха
и всичко сега дума една мълви:
КРАЙ!
© Никой Нищо All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
