Душата ми е празна,
тялото ми е  пълно с белези,
белези от света,
един мрачен и болезнен свят...
Не съм част от това непознато място, измъчващо ме всеки ден.

Ти ми показа светлия тунел,
но го затвори заедно с теб,
заключи ме в пустинята на кошмарите ми, съвсем сам,
сам завинаги...

Заключих се в самотната ми стая
и забравих за ключа.
Сред тази тиха нощ звездите грееха,

но не за мен...

Отидох на перваза,
скочих и разпръснат на атоми,
осъзнах, че това е краят...