Край
734
0
0
Душата ми е празна,
тялото ми е пълно с белези,
белези от света,
един мрачен и болезнен свят...
Не съм част от това непознато място, измъчващо ме всеки ден.
Ти ми показа светлия тунел,
но го затвори заедно с теб,
заключи ме в пустинята на кошмарите ми, съвсем сам,
сам завинаги...
Заключих се в самотната ми стая
и забравих за ключа.
Сред тази тиха нощ звездите грееха,
но не за мен...
Отидох на перваза,
скочих и разпръснат на атоми,
осъзнах, че това е краят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
