Край брега
Стоях тази нощ
на една скала край морето,
а луната с трепет светеше над мен...
Мислих аз за миналите дни...
за неизживяните мечти,
Погледнах аз луната тиха...
Тя ми се усмихна с мъничко тъга...
Аз продължавах да стоя,
близо до морето,
да мечтая за
онези несбъднати мечти.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизабет Николова Все права защищены