elizabeth92 (Елизабет Николова)
26 53
24 февр. 2009 г., 17:22

Край брега 

  Поэзия
957 0 3


Стоях тази нощ

на една скала край морето,

а луната с трепет светеше над мен...

Мислих аз за миналите дни...

за неизживяните мечти,

Погледнах аз луната тиха...

Тя ми се усмихна с мъничко тъга...

 Аз продължавах да стоя,

близо до морето,

да мечтая за

онези несбъднати мечти.

© Елизабет Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е найстина страхотно, поздрави, Любо :]
  • сбъдват си всички мечти ...но почакай и аз на 16 бях като теб...сега е много по-различно ....но още имам мечти и дано се сбъднат Вили
  • Замисъла ми харесва, но нещо ритъма ме притеснява....
    Аз бих го изрекла ето така :
    "Седях във нощта
    на скала край морето,
    луната със трепет блестеше над мен....
    за минали дни мисълта ми тъжеше,
    неизживени мечти
    ме понесоха в плен.....
    Загледах луната,
    стоеше тя тиха....
    усмихна се нежно,
    със малко тъга,
    останах смълчана
    на скала
    край морето,
    с мечтите за вече
    отминали дни....."
    Поздрави и успехи!
    ~~
Предложения
: ??:??