Край брега

Poetry

1.4K 0 3

Стоях тази нощ

на една скала край морето,

а луната с трепет светеше над мен...

Мислих аз за миналите дни...

за неизживяните мечти,

Погледнах аз луната тиха...

Тя ми се усмихна с мъничко тъга...

Аз продължавах да стоя,

близо до морето,

да мечтая за

онези несбъднати мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lljubo (Любомир Янчев)

Това е найстина страхотно, поздрави, Любо :]

2009-03-11T22:13:59+02:00
villy_f@abv.bg (Вили)

сбъдват си всички мечти ...но почакай и аз на 16 бях като теб...сега е много по-различно ....но още имам мечти и дано се сбъднат Вили

2009-02-26T20:48:41+02:00
Melanie (Елица Георгиева)

Замисъла ми харесва, но нещо ритъма ме притеснява....
Аз бих го изрекла ето така :
"Седях във нощта
на скала край морето,
луната със трепет блестеше над мен....
за минали дни мисълта ми тъжеше,
неизживени мечти
ме понесоха в плен.....
Загледах луната,
стоеше тя тиха....
усмихна се нежно,
със малко тъга,
останах смълчана
на скала
край морето,
с мечтите за вече
отминали дни....."
Поздрави и успехи!
~~

2009-02-24T17:31:32+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0