24.02.2009 г., 17:22

Край брега

1.4K 0 3


Стоях тази нощ

на една скала край морето,

а луната с трепет светеше над мен...

Мислих аз за миналите дни...

за неизживяните мечти,

Погледнах аз луната тиха...

Тя ми се усмихна с мъничко тъга...

 Аз продължавах да стоя,

близо до морето,

да мечтая за

онези несбъднати мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е найстина страхотно, поздрави, Любо :]
  • сбъдват си всички мечти ...но почакай и аз на 16 бях като теб...сега е много по-различно ....но още имам мечти и дано се сбъднат Вили
  • Замисъла ми харесва, но нещо ритъма ме притеснява....
    Аз бих го изрекла ето така :
    "Седях във нощта
    на скала край морето,
    луната със трепет блестеше над мен....
    за минали дни мисълта ми тъжеше,
    неизживени мечти
    ме понесоха в плен.....
    Загледах луната,
    стоеше тя тиха....
    усмихна се нежно,
    със малко тъга,
    останах смълчана
    на скала
    край морето,
    с мечтите за вече
    отминали дни....."
    Поздрави и успехи!
    ~~

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...