21 июл. 2019 г., 16:28

Край храма

872 0 0

Край храма гривната-

оброкът ми към теб, неволно аз изгубих

и пръстите си до кръв ги израних,

докато рових да я търся.

И сякаш цялото небе върху мен се срути,

а цялото ми същество

от загубата ми крещеше вътрешно...

А после я намерих!

Намерих я край - храма беше паднала.

Поставих си я отново и приседнах.

От премала нямах сили повече да стана.

Ах, тази моята любов, защо е толкоз сложна?

Поплаках малко, но от облекчение  

и после продължих...-

Трябва да довършим храма…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...