21.07.2019 г., 16:28

Край храма

862 0 0

Край храма гривната-

оброкът ми към теб, неволно аз изгубих

и пръстите си до кръв ги израних,

докато рових да я търся.

И сякаш цялото небе върху мен се срути,

а цялото ми същество

от загубата ми крещеше вътрешно...

А после я намерих!

Намерих я край - храма беше паднала.

Поставих си я отново и приседнах.

От премала нямах сили повече да стана.

Ах, тази моята любов, защо е толкоз сложна?

Поплаках малко, но от облекчение  

и после продължих...-

Трябва да довършим храма…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...