Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути,
а цялото ми същество
от загубата ми крещеше вътрешно...
А после я намерих!
Намерих я край - храма беше паднала.
Поставих си я отново и приседнах.
От премала нямах сили повече да стана.
Ах, тази моята любов, защо е толкоз сложна? ...