1 апр. 2013 г., 11:38

Край камината... 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 2
611 0 1
Край камината...
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искри,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори...
Гушни си в мен задъхана и топла
и устни зажадняли ми подай
с гърдите си под шарената рокля,
и заедно със мен си помечтай!...
И сенките ни, двете, по стените
да затанцуват слети във едно
в обратната поредица на дните, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »