Край латерната

И пак вали, и пак тъга
обгръща улици, кина, площади.
Войник се скита из града
и гледа мрачно всички сгради.

Застава гърбом на портала
край казармената стена
и чака отново да чуе сигнала
на свойта любима жена.

Но латерната отвън немее,
и сигналът все го няма.
А небето се въси, чернее
и в сърцето се отваря яма.

Изчезва тихо там, зад баира
сумтейки есенният ден.
Войникът още не се прибира,
и чака теб, Лили Марлен.

Внезапно сепва тишината
отнякъде познат сонет
и някъде из тъмнината
изплува нечий силует.

Дали е била Лили Марлен,
или някой пътник случаен.
Това никой не знае освен
латерната и боецът незнаен.