22.09.2005 г., 16:14

Край латерната

1.4K 0 0
Край латерната

И пак вали, и пак тъга
обгръща улици, кина, площади.
Войник се скита из града
и гледа мрачно всички сгради.

Застава гърбом на портала
край казармената стена
и чака отново да чуе сигнала
на свойта любима жена.

Но латерната отвън немее,
и сигналът все го няма.
А небето се въси, чернее
и в сърцето се отваря яма.

Изчезва тихо там, зад баира
сумтейки есенният ден.
Войникът още не се прибира,
и чака теб, Лили Марлен.

Внезапно сепва тишината
отнякъде познат сонет
и някъде из тъмнината
изплува нечий силует.

Дали е била Лили Марлен,
или някой пътник случаен.
Това никой не знае освен
латерната и боецът незнаен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....