4 нояб. 2017 г., 10:02

Край Марица

573 0 0

             Тече безспир река Марица,

             от векове под синьото небе.

             Сребриста, мълчалива птица,

             лежи в тракийското поле.

 

             Край нея дните преминават,

             редят се месеци, години.

             И само спомени остават

             от летен пек, от люти зими.

 

             И нищо ново не се случва,

             реката пак надолу си тече.

             Подлец на топло все се суче,

             поет от глад душа бере.

 

             Към гробището, някои вървят,

             други към родилен, светъл дом.

             Всички те в ръце цветя държат.

             Неписан от човеците закон...

   

   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...