1 мар. 2007 г., 16:57

Край реката

937 1 12
                           Заведи ме на нашето място,
                           край реката ме пак заведи,
                           колко спомени там са събрани,
                           колко обич и колко мечти.


                           Заведи ме на нашето място,
                           край реката ме пак заведи,
                           там сърцето си нявга оставих,
                           и самотно без мене тупти.


                           Там очите си нявга забравих,
                           там смеха ми все още кънти,
                           там ръцете ми нежно те галеха,
                           и в любов ти се врекох дори.


                           Заведи ме на нашето място,
                           край реката ме пак заведи,
                           всичко свидно там още ме чака,
                           да го върна ме ти заведи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....