Край реката
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
колко спомени там са събрани,
колко обич и колко мечти.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
там сърцето си нявга оставих,
и самотно без мене тупти.
Там очите си нявга забравих,
там смеха ми все още кънти,
там ръцете ми нежно те галеха,
и в любов ти се врекох дори.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
всичко свидно там още ме чака,
да го върна ме ти заведи!
край реката ме пак заведи,
колко спомени там са събрани,
колко обич и колко мечти.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
там сърцето си нявга оставих,
и самотно без мене тупти.
Там очите си нявга забравих,
там смеха ми все още кънти,
там ръцете ми нежно те галеха,
и в любов ти се врекох дори.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
всичко свидно там още ме чака,
да го върна ме ти заведи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
