Край реката
край реката ме пак заведи,
колко спомени там са събрани,
колко обич и колко мечти.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
там сърцето си нявга оставих,
и самотно без мене тупти.
Там очите си нявга забравих,
там смеха ми все още кънти,
там ръцете ми нежно те галеха,
и в любов ти се врекох дори.
Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
всичко свидно там още ме чака,
да го върна ме ти заведи!
© Эоя Михова All rights reserved.