3 сент. 2009 г., 00:39

Крайморски сонети III 

  Поэзия
368 0 3

            III

 

Отидох при морето със жадуващата вяра

да видя стар приятел, със когото съм делил

погроми и победи. Да свием по цигара,

да побъбрим, да си помълчим,

както е било по-рано,

когато в нощите не можехме да спим,

да се прегръщаме със необята,

да събираме рапани и удавени мечти,

и писъци на чайки и на лято,

и смях на луднали жени,

и плач на недолюбен вятър,

и още много, много и...

 

А морето ме погледна със очи на блато,

с уморени, безразлични и невиждащи очи...

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мога да кажа кой от трите сонета най-много ми харесва-и трете са чудесни! Преди седмица бях на Балчик, видях "Албена"-от далече и изпитах чувствата за които говориш в сонетите. Морето, уж е същото, а не е...А може би ние не сме същите!
  • Прочетох трите сонета един след друг. Прекрасни са, Пурко! Въпреки тъгата, въпреки тъжните открития...Или точно заради тях?
  • Уморен е старият приятел
    от очакване...и от мечти...
Предложения
: ??:??