Крайморски сонети III

Sep 3, 2009, 12:39 AM

Poetry

409 0 3

III

Отидох при морето със жадуващата вяра

да видя стар приятел, със когото съм делил

погроми и победи. Да свием по цигара,

да побъбрим, да си помълчим,

както е било по-рано,

когато в нощите не можехме да спим,

да се прегръщаме със необята,

да събираме рапани и удавени мечти,

и писъци на чайки и на лято,

и смях на луднали жени,

и плач на недолюбен вятър,

и още много, много и...

А морето ме погледна със очи на блато,

с уморени, безразлични и невиждащи очи...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-09-03T19:54:41+03:00

Не мога да кажа кой от трите сонета най-много ми харесва-и трете са чудесни! Преди седмица бях на Балчик, видях "Албена"-от далече и изпитах чувствата за които говориш в сонетите. Морето, уж е същото, а не е...А може би ние не сме същите!
rarebird (Весислава Савова)

2009-09-03T12:40:33+03:00

Прочетох трите сонета един след друг. Прекрасни са, Пурко! Въпреки тъгата, въпреки тъжните открития...Или точно заради тях?
Wild-Child (Мартина Василева)

2009-09-03T10:50:24+03:00

Уморен е старият приятел
от очакване...и от мечти...