Крайморски сонети III
III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим,
както е било по-рано,
когато в нощите не можехме да спим,
да се прегръщаме със необята,
да събираме рапани и удавени мечти,
и писъци на чайки и на лято,
и смях на луднали жени,
и плач на недолюбен вятър,
и още много, много и...
А морето ме погледна със очи на блато,
с уморени, безразлични и невиждащи очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
