4 дек. 2007 г., 11:03

Крайна точка

892 0 14

Крайна точка,

връх и дълбина.

Крайна точка,

тиха пустота.

Беше чакана,

но не желана,

беше моята

за твоята размяна.

Някога, някъде, далеч

се беше появила.

Крайна точка,

тайно приютила

остатъка от нещо цяло,

покрито с вдъхновено бяло.

Крайна точка,

началото на нещо вяло,

но то ще бъде истински и цяло.

То живота отново ще поеме,

без стон, без да падне на колене,

без глава да скланя,

без да бъде закана,

без нищо да крие,

без живота със страх да покрие.

Без да гледа в очите,

без да убива мечтите,

без да разкъсва телата

и да разнищва душата.

Без емоцията да унищожава

и разума да заслепява...

Крайна точка,

желание горещо,

мисля, че след нея има нещо.

Нещо - загадъчно, вълшебно,

нещо виолетово и нежно.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...