4.12.2007 г., 11:03 ч.

Крайна точка 

  Поезия » Философска
676 0 14

Крайна точка,

връх и дълбина.

Крайна точка,

тиха пустота.

Беше чакана,

но не желана,

беше моята

за твоята размяна.

Някога, някъде, далеч

се беше появила.

Крайна точка,

тайно приютила

остатъка от нещо цяло,

покрито с вдъхновено бяло.

Крайна точка,

началото на нещо вяло,

но то ще бъде истински и цяло.

То живота отново ще поеме,

без стон, без да падне на колене,

без глава да скланя,

без да бъде закана,

без нищо да крие,

без живота със страх да покрие.

Без да гледа в очите,

без да убива мечтите,

без да разкъсва телата

и да разнищва душата.

Без емоцията да унищожава

и разума да заслепява...

Крайна точка,

желание горещо,

мисля, че след нея има нещо.

Нещо - загадъчно, вълшебно,

нещо виолетово и нежно.

 

 

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??