14 окт. 2010 г., 22:35

Кралица на мечтите

2K 0 12

               ''Кралица на мечтите''

 

 

 

От зрънце доверие ще те посея,

в шепа от мойта самота.

Всяко утро ще те поливам

с  непролята от мене сълза.

 

 

Ще те отгледам с Надежда.

Ще вградя в теб скръб и тъга,

но ще ти вдъхна и Сила,

и вяра, че има добро на света.

 

 

Ще приготвя за тебе премяна,

зашеметяваща трябва да си!

Нищо не е  случайно,

Ти си Кралица на моите мечти!

 

 

С одежда - изтъкана от времето,

с пантофки  -с панделки от  копнеж,

с огърлица - от всичките ми спомени,

с корона от изживяното  страдание!

 

 

На всичко ли ще те науча

преди да тръгнеш, може би...

Неволята - най-добрият ни учител,

трябва ли ти помощ, нея потърси.

 

 

Сега върви, задачата е сложна -

в короната си всички болки събери,

грешките на хората прощавай,

да бъдат по-добри ги научи.

 

 

Не забравяй: Никого не подминавай,

усмихвай се, дори да те боли.

А когато се почувстваш изтощена,

дори и да съм побеляла, при мен се завърни!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих! Силен и докосващ!
    Поздравления!
  • Много добре!
  • Саше,липсваше ми,млади приятелю!Благодаря,че се отби,признателна съм ти!
  • И нека се сбъдват мечтите ти! Продължавай все така да сияеш,Дани!
  • Пламен.благодаря ти,че се отби при мен!Винаги си добре дошъл,радваш ме


    Здравей,мила Веси!Благодаря ти,отново ме стопли,последните дни ми е толкова студено...Благодаря ти,за топлинката,за жарта в душата и за усмивката ти!Бъди здрава,мила!Желая ти една прекрасна вечер!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...