Oct 14, 2010, 10:35 PM

Кралица на мечтите

  Poetry
2K 0 12

               ''Кралица на мечтите''

 

 

 

От зрънце доверие ще те посея,

в шепа от мойта самота.

Всяко утро ще те поливам

с  непролята от мене сълза.

 

 

Ще те отгледам с Надежда.

Ще вградя в теб скръб и тъга,

но ще ти вдъхна и Сила,

и вяра, че има добро на света.

 

 

Ще приготвя за тебе премяна,

зашеметяваща трябва да си!

Нищо не е  случайно,

Ти си Кралица на моите мечти!

 

 

С одежда - изтъкана от времето,

с пантофки  -с панделки от  копнеж,

с огърлица - от всичките ми спомени,

с корона от изживяното  страдание!

 

 

На всичко ли ще те науча

преди да тръгнеш, може би...

Неволята - най-добрият ни учител,

трябва ли ти помощ, нея потърси.

 

 

Сега върви, задачата е сложна -

в короната си всички болки събери,

грешките на хората прощавай,

да бъдат по-добри ги научи.

 

 

Не забравяй: Никого не подминавай,

усмихвай се, дори да те боли.

А когато се почувстваш изтощена,

дори и да съм побеляла, при мен се завърни!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих! Силен и докосващ!
    Поздравления!
  • Много добре!
  • Саше,липсваше ми,млади приятелю!Благодаря,че се отби,признателна съм ти!
  • И нека се сбъдват мечтите ти! Продължавай все така да сияеш,Дани!
  • Пламен.благодаря ти,че се отби при мен!Винаги си добре дошъл,радваш ме


    Здравей,мила Веси!Благодаря ти,отново ме стопли,последните дни ми е толкова студено...Благодаря ти,за топлинката,за жарта в душата и за усмивката ти!Бъди здрава,мила!Желая ти една прекрасна вечер!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...