Ти ли беше този, който ме избра?
Невярваща, безразлична се загледах във теб.
Бях себе си, не играх роля,
помних само очите ти, когато те попитах нещо, тогава ги запомних,
разкрих ти тайните на душата си с поглед, видях и твоята невинност там.
Харесваше ми дотолкова, че заради теб бях силна, твърда, непоклатима.
Не знам кой повече се страхуваше от другия.
Ти или аз?
Какво ни липсваше?
Смелост от теб, покорство от мен.
Стоя с усмивка сега, мисля си как да те опиша.
За мен оставаш красив спомен, радостни дни ...