13 янв. 2012 г., 12:27

Красива бе... 

  Поэзия
475 0 6

Красива бе... Красива бе за мене...

За другите ти също бе красива...

Не знам защо, но исках да отнема

от твоя поглед силата ти дива...

И да те имам... да си само моя...

И друг да няма, който да я има,

дори и с поглед, красотата твоя...

И да ти казва като мен „любима”!

Обичах те и мислех, че те имам

завинаги – прекрасна и красива...

Ала забравих всъщност да те питам:

- Красива бе... а беше ли щастлива...?

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • щастието е относително понятие и дори красотата не го гарантира, уви, но е добре, че се сещаш да питаш
    харесва ми
  • Ех, поете! Как не си разбрал...ние винаги обичаме повече, отколкото сме обичани!
  • Очарована съм!
  • Права си, Веси, затова и питам, защото не съм го усетил!
    Жанет, не си го чела - поне от мен! Не съм го публикувал досега!
  • !Не питай, Джорджи! Щастието се усеща!

  • Финалът е страхотен!
    ( имам чувството че вече съм го чела, греша ли )
Предложения
: ??:??