Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.
Дъхът ми по прозореца играе...
Някой е положил нечовешки труд
тез дантели скрежни, фини да извае.
Толкова изящност, нежност, красота
с ръката майсторска душа е вложил.
Във всеки фин детайл - завидна висота.
Неоспорима е! Не би се той изложил.
Художник, тъй величествен, но неизвестен.
Навсякъде е пипнал, нищичко не е пропуснал,
съвършенство е постигнал и пейзажът е божествен.
Изрисувал бързо всичко тук и нанякъде препуснал.
Всяка мъничка снежинка е перфектна,
всяко заскрежено стръкче, клонка и листо
да облече изцяло с мантия ефектна...
Изглежда има повече помощници от сто.
Да се съмняваме на хората ни е в природата:
кога успя да изрисува всичко в бяло?!
Няма по-велик художник от Природата!
Просто нощес пак сняг е заваляло.
© Лучия Все права защищены